Jos 10:11-14 | BulCont | STEP | А когато те бягаха от израилтяните по склона на Веторонската планина, Господ хвърляше върху тях големи камъни от небето – чак до Азека – и те умираха. Убитите от камъните на градушката бяха много повече, отколкото онези, които израилтяните убиха с меч.

a Сир. 46:4-6

Joshua 10:11-14

11 ^a ^b А когато те бягаха от израилтяните по склона на Веторонската планина, Господ хвърляше върху тях големи камъни от небето – чак до Азека – и те умираха. Убитите от камъните на градушката бяха много повече, отколкото онези, които израилтяните убиха с меч. 12 Тогава Иисус се обърна към Господа в онзи ден, когато Господ предаде аморейците в ръцете на израилтяните ^{▼▼ 10:12 В Септуагинта е добавено: „когато ги разби в Гаваон и те бяха избити пред лицето на Израилевите синове“.} . Той каза пред израилтяните: „Спри се, слънце, над Гаваон и ти, месечино, над Аялонската долина!“ 13 ^d И слънцето се спря, и месечината застана на място, докато народът отмъщаваше на враговете си. Не е ли това записано в Книгата на праведния: „Слънцето се спря сред небето и не побърза да залезе почти цял ден“? 14 ^e Такъв ден не е имало нито преди, нито след това – Господ да се вслушва в човешки глас. Наистина Господ се сражаваше за Израил.